Шумен, град с история и богато културно наследство, предлага на своите посетители впечатляваща палитра от архитектурни забележителности, отразяващи различни епохи и влияния. От величествени монументи до изящни къщи, от православни църкви до мюсюлмански джамии, архитектурата на Шумен разказва многопластова история за развитието на града и региона. В тази страничка ще Ви запознаем с някои от тях. Разбира се, няма как да съберем всички архитектурни шедьоври в една страница, така че можете да ги откриете по улиците на Шумен. А тези, на които има най-много запазени стари къщи с архитектурна стойност, са „Цар Освободител“, „бул. Славянски“, „Оборище“, „Христо Ботев“ (известна като Казанджийската), „Васил Левски“, „Любен Каравелов“, „Георги Раковски“ (по пътя за парк „Кьошковете“, известна като Еврейската махала).
Читалище „Добри Войников” е основано през пролетта на 1856 г. от Сава Доброплодни и има 150 годишна история. Заедно с читалищата в Свищов и Лом, то слага началото на читалищното дело в България. В него се поставя началото на българския театър с побългарената комедия “Михал Мишкоед” на 15 август 1856г., на Художествената галерия, на Дружеството на художниците, на Дружеството на писателите чрез литературен клуб “Маяковски”. Тук се е играла първата оперета през 1914 г., с което започва оперетното дело в България, създадена е първата българска детска библиотека. . Тук се съхранява първата театрална завеса в България от 1898г., рисувана от виенски художници. Голям е приносът на Шумен в областта на културата.
В края на 19-и век френският архитект Мерсие проектира сегашната сграда, която е доразвита от шуменския архитект Янаки Шамарджиев. Впечатляващата архитектура на читалището съчетава стилове като Ренесанс, Барок и Сецесион, обогатени с елементи на класицизма.
Адрес: гр. Шумен, пл. „Възраждане” №4, тел: +359 (54) 875 586
www.d-voynikov.com
Безистенът е паметник на културата от епохата на късното Средновековие. Дубровнишките търговци са го вдигнали за своите нужди през 1529 година. Намира се в някогашния център на Шумен, близо до Томбул джамия. „Безистен“ на персийски означава „покрит пазар“. Построен е от каменни блокове. Върху някои все още се виждат орнаменти с растителни и геометрични мотиви и писмени знаци. В различни периоди сградата е изпълнявала функциите на покрит пазар, на оръжеен склад, на ресторант.
Адрес: гр. Шумен, ул. “Г. С. Раковски” № 20
Измежду всичките часовникови кули в България от XVIIIв., часовниковата кула в Шумен е една от най-старите, а надписът, издялан още през 1740г. прави най-силно впечатление сред всички стихове върху часовникови кули у нас с вечната си житейска мъдрост и поезията си . Снабдена е с опростен часовников механизъм, който работи безотказно повече от 270 години. Камбанният звън денонощно е отмервал времето за работа, за отваряне и затваряне на дюкяните, което се е спазвало строго от всички еснафи.
В основата на часовниковата кула е вградена чешма – вечният символ на времето, защото „водата от всичко е най-жива”. Почти по същото време на срещуположния бряг на р. „Поройна” се изгражда Томбул джамия.
Адрес: гр. Шумен, ул. “Цар Самуил” №3
Куршун чешма е една от най-красивите чешми от османския период, които са запазени в България. Изградена е през 1774 г. в квартал, който някога е бил оживен пазар и търговски център. Чешмата е иззидана от бял варовиков дялан камък с богато орнаментирани стени. Първоначално е била покрита с оловни плочи, откъдето произлиза и името ѝ, от арабската дума „куршун”, означаваща „олово“. По обем и архитектурно оформление чешмата се възприема като сграда с дължина 7.20 м, висока 3 м и широка 2.20 м. Стряхата ѝ е дървена, издадена 0.90 м и заоблена в двата ъгъла.
На северната страна на чешмата е лицевата фасада, върху която е вградена мраморна плоча с надпис на османотурски език, където са посочени годината на построяване, имената на поръчителя – Абдул Хамид хан I, на автора на текста Кяни и на майстора Ечем хаджи Мехмед паша. Надписът е интересен и като свидетелство за красотата на османотурския поетичен език от това време – част от написаното гласи: „Какъв извор е това – подобен на райския извор, каква чешма е това – подобно на райска чешма. Постройката е прекрасна като рая, а водата по-скъпоценна от животворна вода.” Легенда разказва, че султанът решил да спре войните и проливането на кръв и затова наредил куршумите да се претопят и от оловото да се направят плочите за покрива на чешмата.
Адрес: гр. Шумен, ул. „Съединение” №147
Голямата (Попската) чешма, позната и с името си Папаз чешме се намира в днешния жилищен квартал „Боян Българанов“ в град Шумен. Намира се в някогашната Равна махала, днес част от ж.к.“Боян Българанов“. Махалата е била основана още преди турското владичество от българи, които живеят там до XVI век. Твърди се, че чешмата е построена през 1688г. Тя е типична за североизточните части на България водопойна турска чешма, като тази е особено голяма по размери. Централното й каменно тяло е високо 2,57 м., като завършва отгоре с голям купол с 8 ръба. Лицевата страна е богато орнаментирана с геометрични плетеници и завършва с корниз. В полето между надписа (напълно повреден и не се чете) и пезула (ниша) са моделирани в камъка 5 розети в два реда – 3 по-големи (с диаметър 33 см) на горния ред и 2 по-малки (с диаметър 27 см) под тях. ЗА съжаление в момента не функционира, но е ценен архитектурен паметник.
Адрес: гр. Шумен, срещу магазин Lidl в ж.к. „Боян Българанов“ между улиците „Искър“ и „Генерал Драгомиров“.
Сградата е построена преди 1870 г., завещана заедно с лозе и градинка за издръжка на първото класно девическо училище в България. Тук то се е помещавало 20 години – до 1890 г. Носи името на дарителя Андрей Ранков. Днес е Дом на учителя.
Адрес: гр. Шумен, бул. „Симеон Велики” №68
Килийното училище е сред малкото напълно запазени новобългарски училища у нас. Намира се в двора на църквата и е строено заедно с нея през 1846 г.
Адрес: гр. Шумен, кв. Дивдядово, ул. „Килийно училище”
тел. +359 (0) 899 803 882
Къщата на д-р Верби е построена през XIX в. , собственост на заможният шуменски търговец Хаджи Верби. През 1876г. , най-големият му син, д-р Евтим Вербер завършва медицина в Атинския университет и работи като военен лекар. Неговите синове, Петър и Димитър, са известни лекари и дават своя принос за здравеопазването. Днес в тази къща се помещава кафене „Куфатария“, в което е възродена стара традиция от вързожденските времена – там се предлага кафе на пясък, поднесено с бяло сладко.
Адрес: гр. Шумен, ул. „Цар Освободител” №154
Къщата на Ованес Авшарян е единствената съхранена триетажна сграда в Шумен от периода на Възраждането. Днес в нея се помещава експозиция „Градски бит на Шумен от края на 19 век до 30-те години на 20 век“.
Адрес: гр. Шумен, ул. „Стара планина” №14
Къщата на братя Куцарови е от типа чаршийска, строена последните години преди Освобождението, вероятно около 1872 г. Тя е двуетажна симетрична сграда, застроена на уличната линия. Приземната част се състои от три еднакви дюкяна, използвани с търговска цел, на чиито врати и прозорци са поставени железни капаци. Приземието е с масивни каменни стени. Отзад е разположена изба, която обслужва жилищния етаж и има външен вход. В края на 60-те години на XIX в. в Куцаровата къща се помещава втората аптека, открита в Шумен по това време от унгарския емигрант Георг Силаги.
Адрес: гр. Шумен, ул. „Цар Освободител” №145
Къщата на Бучевинов е домът на Димитър Фесчиев, който от стар и богат търговски род, с манифактурен магазин за платове и европейска стока, главно от Виена. Носи името на децата на запасния майор Бучеванов – зет на Фесчиев, които получават в наследство имота. Има сведения, че в тази къща се е намирало първото кметство на града след Освобождението.
Адрес: гр. Шумен, ул. “Цар Освободител” №140
Къщата на Стоян Ганушев е построена в първата четвърт на XIX в. Носи името на богат търговеци мецанат, изпълнявал функциите на кмет на българската община, съвет на онокилиите преди Освобождението. Един от радетелите за създаване на девическо училище в града.
Адрес: гр. Шумен, ул. „Цар Освободител” №152
Къщата на Димитър Сребров е построена през 1872 г. от местния майстор уста Драгия за Сава Бекяров, търговец манифакторист на едро, носи името на Димитър Сребров – учител и общественик, който купува къщата от първия собственик. Двуетажна симетрична сграда с еркер, изградена по средата на двора, разделяйки го на две. От 2016 г на гостите на града е предоставена възможност да се снимат в ретро-фото студио. На приземния етаж има изба, която се предоставя за събития и винени дегустации.
Адрес: гр. Шумен, ул. “Цар Освободител” №156
Къщата на Баба Райна е построена около 1850г. Състояла се е от няколко отделни части обединени в г-образна форма с общ покрив. Имала е и таен проход. Баба Райна е радетел и един от основоположниците на девическо-педагогическото училище, което е първото в България. Къщата е преустроена през 1982 г. по проект на арх. Валери Колев и Кантаржиев. В момента къщата се използва като зала за културни прояви.
Адрес: гр. Шумен, ул. “Цар Освободител” №156
Сградата на Военния клуб в Шумен е една от емблемите на града. Сградата в центъра на града е построена в периода 1901-1903 г. Към 1903 г. в България са построени три нови военни клуба: Централният военен клуб в София (1902), Военноморският клуб във Варна и Военният клуб в Шумен. Инициатор за тяхното строителство е все генерал Никола Иванов, а техен главен архитект Никола Лазаров.
Адрес: град Шумен, бул. „Славянски“ №17
Сградата на Съдебната палата е една от най-красивите в Шумен. Проектът й е дело на архитект Цонев. Първата копка е направена на 14.09.1905 г. по инициатива на кмета на град Шумен, но поради липса на средства строежът е изоставен за дълго време. След 20 години е открита сградата, която е предназначена за Общински дом. След това няколко пъти сменя предназначението си, като сега тя е Съдебна палата.
Адрес: гр. Шумен, ул. „Съединение“ №70
Първоначално сградата е служила като административна сграда на Градския съвет. С течение на времето е адаптирана за нуждите на вътрешното министерство и днес е седалище на полицията в Шумен. Сградата е изключителен представител на архитектурния модернизъм от 30-те години на ХХ век – стил, който отразява характерните черти на обществените сгради от периода между двете световни войни. Фасадата й е запазена в оригиналния си вид, което я прави разпознаваема част от градския пейзаж.
Адрес: гр. Шумен, ул. „Сан Стефано“ №2
Архитектурно бижу по главната улица на Шумен, дело на бележития шуменски архитект Тома Върхота, е тази красива сграда. Изградена е за хотел, който е бил открит на 1 януари 1914г. Самата сграда е построена в периода 1911-1913г. Този хотел е бил изключително модерен за времето си – с 34 стаи и постоянно течаща вода на разположение на гостите, собствена бирария, виенски салон. По-късно тук се е помещавала книжарницата на местния издател Петър Кънчев, съществувала до 1940г.
Адрес: гр. Шумен, пл. „Освобождение“ №1
Полезни връзки
Община Шумен Министерство на туризма Комисия за защита на потребителите Регионален исторически музей – ШУМЕН Драматично-куклен тратър „Васил Друмев“ Симфониета Шумен Художествена галерия „Елена Карамихайлова“ ЦПЛР-ОДК Анастас Стоянов Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров“ Зала „АРЕНА Шумен“Туристически информационен център - град Шумен телефон: +359 54 857 773 ОП "Туризъм, публични прояви и атракции"
ДокументиВсички права запазени © 2025г.
Изработка на сайтове - Dankanic Creative