Национален историко-археологически резерват Преслав

Останките на втората столица на България – Преслав, са съхранени и могат да се разгледат в рамките на националния историко-археологически резерват. Средновековният град се намира на 22 км от центъра на Шумен.

Велики Преслав е свидетел на едни от най-великите моменти в българската история. По време на управлението на цар Симеон I Велики, градът е провъзгласен за столица на България, която е преместена от досегашната – Плиска. Това се случва през 893 г. по време на Преславският църковно-народен събор. Според проучванията селището е проектирана по такъв изящен начин, че да може да се мери дори с величествения Константинопол.

Най-представително място в столицата е отредено за дворцовия комплекс, построен върху високо плато. В него са обособени две главни части – Големият дворец с тронната зала, Малкият жилищен дворец и Владетелската базилика. Цялото място е било един архитектурен шедьовър, изпълнен с декорации и каменна пластика – бази, колони, капители и др. С течение на годините и различните епохи, през които преминава, комплексът е бил преустройван многократно. На висока тераса наблизо е открита т.нар. Златна църква, издигната по време на управлението на цар Симеон – един невероятен паметник на средновековното строителство.

Владетелската базилика, известна като Кръглата или Златната църква, е една от най-значителните исторически находки в местността, която можем да видим и днес. Разположена е точно срещу царския замък, на 30 м от него и е с внушителни за времето си размери – 21.10 м на 47.50 м Това го прави вторият по големина храм, откриван в България. Датировката му е от 9 в., но не е уточнено дали е построен по времето на Симеон. Представлява трикорабна базилика с вход откъм запад, която също е богато украсена.

Освен най-важните постройки при разкопките са разкрити основите на много повече сгради, близки и отдалечени от централните. Няколко църкви са се издигали в различните краища на града, както и архиепископска палата. Стопанските постройки са свидетелство за силната икономика в държавата по това време – сгради с пещи, търговски помещения, хранилища и др. Идентифицирани са няколко бани и част от канализационната система, която е опасвала целия град. Посетителите могат да видят и главната порта.

В експозицията на Археологическия резерват-Велики Преслав могат да се видят оригинални произведения на старобългарското и средновизантийско изкуство. Музеят съхранява над 35 хиляди предмета, около 1700 от които са изложени за посетителите.

Сред излаганите експонати са шедьоври като керамичната икона на св. Теодор Стратилат, Преславското златно съкровище (оригиналът е в Софийския археологически музей) и Керамичния иконостас от Дворцовия манастир, участвали в редица български и международни изложби. Експозицията на музея включва Преславското съкровище (съдържащо над 170 предмета от злато, сребро и бронз), характерната за Преслав рисувана бяла керамика (облицовъчни плочки, домакински съдове и икони), както и колекция (сред най-големите в света) от средновизантийски печати от периода 971 – 1088 г.

Цени на посещение: https://museum-velikipreslav.com/za-muzeya/ceni.html