Паметникът „ Създатели на българската държава” се намира в град Шумен, на 450 м. надморска височина на Шуменското плато.
Идеята за изграждането на паметника се появява през 1977 г. по време на подготовката за честванията на 1300-годишнината от създаването на българската държава(681г.). Строежа започва през август 1979 г., а паметника е открит тържествено на 28.11.1981 г.
Монументът е дело на голям колектив от проектанти и изпълнители, ръководител е проф. Крум Дамянов. За първи път в България при извайване на фигурите се използва съчетаване футуристичен стил с елементи от старобългарска каменарска школа. Чрез прилагане на светлосянката се променя художественото въздействие върху посетителя в зависимост от ъгъла на падане на слънчевите лъчи в различните часове на деня. Използвани са галерии и ниши с цел запазване интимността на образите и подчертаване на отличителните белези в историческата мисия на всеки от владетелите. Паметникът е експониран за близко и далечно възприемане. От 30 км се откроява силует, състоящ се от осем тела от видим бетон, събиращи се във вид на спирала, символизираща постъпателния възход на българската държава. Различната им височина образува две полузали, в които чрез скулптори, откъси от стари епиграфски паметници, мозайка(най-голямата в Европа мозайка-триптих на открито) и оргинални артефакти се проследява историята на България.
Мемориалът „ Създатели на българската държава” въздейства емоционално с последователно илюстриране на вековете, настъпващи бавно в градация един след друг. Осем бетонни тела от земята започват като бавен постъпателен процес, преодоляващ съпротивата на природата и трудностите на исторически възход. Чрез обменно пространствената композиция е пресъздадена цялата мощ на създаването и укрепването на българската държава. Отразени са най важните етапи от развитието й от VІІ до Х в. чрез фигурите на Аспарух , Тервел, Крум, Омуртаг, Борис и Симеон. Увенчаващият композицията знак на лъва символизира ролята на герб от Симеоново време до наши дни.
Живописна алея отвежда до Информационен център с експозиция „Монументалното изкуство в последните десетилетия на ХХ в.”, където се представят филми с историческа тематика. Една от залите му е място за сватбени церемонии.
Паметникът е премиран за развитие на туризма в региона с Наградата на Шумен и на “ТУРЕКСПО”.
Обектът е включен в списъка на Стоте национални туристически обекта.
Предлага се екскурзоводско обслужване на 5 езика.
Работно време: април-октомври – 8:30 ч. – 19:00 ч.
ноември-март – 8:30 ч. – 17:00 ч.
Цени:
Възрастни – 6,00 лв.
Пенсионери – 4,00 лв.
Деца и студенти до 26 години – 3,00 лв.
Инвалиди – 1,00 лв.
Семеен пакет – 13,00 лв.
Беседа на български език – 15,00 лв.
Беседа на чужд език – 25,00 лв.
| Отстъпки за групи | |||||
| Група над 15 човека | 5.50 лв. | ||||
| Група организирана от предприятието или тур-агенции | 5.00 лв. | ||||
| Ръководители на ученически/ студентски групи | 0.00 лв. | Безплатен вход за ръководител на всеки 10 ученика/ студента | |||
Безплатен вход: Всеки последен понеделник от месеца.
Комбиниран билет – МК „Създатели на Българската държава“ и Среброва къща – 8,00 лв.
За повече информация:
Tел. +359 (54) 872 107, 872 598
Историко-археологически резерват „Шуменска крепост”, известен и като „Стария град”, се издига на 3 км. западно от съвременния град Шумен на Шуменското плато.
През V–II в. пр. Хр. траките издигат първите укрепени поселения. В периода II–IV в. функционира като доминираща крепост, охраняваща важни римски пътища. През V–VI в. тя е византийска твърдина, бранеща подстъпите към Стара планина. През късното средновековие (XII–XIV в.) Шуменската крепост се превръща в един от най-важните градски центрове на Второто българско царство.
Превзета от Али паша през 1388 г., крепостта просъществува и в началния период на османското владичество. През 1444 г., при сблъсъка на кръстоносците, водени от Владислав III Ягело с турския гарнизон, тя е разрушена и опожарена.
Днес Шуменската крепост е експонирана като музей на открито.
Резерватът е включен в списъка на Стоте национални туристически обекта. Достъпна е по туристически пътеки, започващи от парк „Кьошковете“, както и по добре поддържан асфалтов път. В района на Шуменската крепост има много поляни, подходящи за излети сред природата.
Представяне на Шуменската крепост чрез фотограметрия:
За повече информация:
Тел.: +359 (54) 800 381;
Моб.: +359 (0) 893 342 208
9.00 – 19.00 (април – октомври)
9.00 – 17.00 (ноември – март)
Без почивен ден
ВХОДНА ТАКСА:
Националния историко-археологически резерват “Мадара” е събрал в едно богата история, разнообразие от археологически паметници, красива природа и уникален скален релеф – Мадарският конник. Животът тук започва в пещерите около пълноводен извор през каменно-медната епоха. Тракийското светилище на трите нимфи, езически храмове, останки от християнски църкви от V-ХIV век, скален манастир с над 150 килии и църкви от XIII-ХІV в. свидетелстват, че Мадара е култов център през всички векове на своето съществуване.
Мадарският конник представлява уникален скален релеф, датиран от началото на 8 век. Той е изсечен върху стометрова, почти отвесна варовикова скала и е единственият подобен релеф на територията на цяла Европа, без паралел в европейското културно наследство. Според една от теориите конникът, изобразен върху скалата, е самият хан Тервел, представен като победител.
Единственият по рода си средновековен скален релеф в Европа – Мадарският конник, от 1979 г. е в списъка на ЮНЕСКО като културна ценност със световно значение. От 2008 г. е Глобален символ на България.
Резерватът е включен в списъка на Стоте национални туристически обекта.
Мадарските скали в 3D модел:
За повече информация:
с. Мадара 9750, общ. Шумен
Тел: + 359 (0) 5313 2095; Моб: +359 (0) 893 342 225
8.30 – 20.00 (април – октомври); Без почивен ден
8.30 – 17.00 (ноември – март); Без почивен ден
Сребровата къща е една от най-красивите архитектурни забележителности на Шумен. Построена е през 1872 г. от майстор Уста Драгия за местния търговец Димитър Сребров. Тя е пример за традиционната българска архитектура от края на деветнадесети век.
В къщата има подредена експозиция, която представя разнообразието на етносите в Шумен.
На първия етаж е разположено ретро-фото, което разполага със 150 автентични възрожденски облекла. Фотосесиите в ретро стил са невероятно популярни. Тук предоставяме възможност на тези, чието въображение се вълнува от ХІХ и началото на ХХ век с техните елегантност, изтънченост, стандарти за красота и лукс, да възпроизведат образа на срамлива мома и момък или изискана дама и франт. Пресъздадени са стаи на етносите, живяли в града в края на ХІХ в. Има циганска одая, слънчев хайет, стая с облекло и вещи на арменската и еврейската диаспора. В една от стаите има реплика на обзавеждане на първия хотел ”Сан Стефано”. Ателието „Вулкан” е с множество шапки, някои от които на повече от 100 години.
Избата на къщата, както и самият двор, могат да бъдат наемани за различни частни събития. В избата на Сребровата къща се провеждат ежемесечно винени дегустации. Освен това, в двора и в самата къща могат да се организират изнесени сватбени ритуали в романтична атмосфера.
Адрес: ул. “Цар Освободител” №156
Работно време:
пон.-петък: 08:30 ч. – 17:00 ч .
събота и неделя: 09:00 ч. – 16:00 ч.
Такса вход:
Билет: 4,00 лв.
Деца и студенти до 26 г. – 2,00 лв.
Заповядайте в една от най-новите придобивки на Шумен – Астрономическата обсерватория с планетариум. Тя се намира точно на паркинга на Мемориален комплекс „Създатели на българската държава“ срещу Посетителския център на Шуменското плато.
Тя е изградена и се поддържа от Шуменския университет „Епископ Константин Преславски“.
Освен, че можете да наблюдавате звездното небе вечер и при ясно време, обсерваторията още предлага разглеждане на интересна сбирка от старинни уредби и прибори по астрономия, физика, компютри, експозиция на минерали, както и зала за прожекции.
Използваната прожекционна система за планетариума я прави най-модерната в България сред останалите планетариуми.
Разполага с 12 ергономични седящи места. Пет са филмите, които се прожектират засега в планетариума на Шуменското плато и ще бъдат сменяни всяка седмица. Филмите са за проучвания на Космоса от Земята, за Луната, за Слънцето, за Галактиката и Вселената, за Големия взрив.
Астрономическата обсерватория разполага с два купола – 5,5-метров автоматизиран купол ScopeDome и 3-метров автоматизиран купол ScopeDome. Разполага с 40-сантиметров Шмит-Касегрен телескоп. Диаметърът на огледалото му е 406 mm и фокусното разстояние е 4064 mm. 25-сантиметров Шмит-Касегрен телескоп. Диаметърът му е 254 mm, а фокусното разстояние – 2540 mm.
Обсерваторията работи от сряда до неделя включително. Понеделник и вторник са почивни дни.
Работно време:
сряда-петък: 14:00-22:00 ч.
събота и неделя: 11:00 – 19:00 ч.
Телефон за връзка за запазване на места – 088 448 1200
Имейл адрес за заявки: s.petrov@shu.bg
Входни такси:
15 лв – възрастни
10 лв – ученици
Пет са филмите, които ще се прожектират засега в планетариума на Шуменското плато и ще бъдат сменяни всяка седмица. Филмите са за проучвания на Космоса от Земята, за Луната, за Слънцето, за Галактиката и Вселената, за Големия взрив.
Конезаводът „Кабиюк“ е най-старият и най-голям конезавод на Балканския полуостров. Намира се на 13 км от центъра на град Шумен в рамките на село Коньовец.
На територията на стопанството се намира Музей на коня, Лятната резиденция на княз Александър І Батенберг и зала за Българска иконопис, поместена в параклис от 1931 г.
В един от филиалите на стопанството посетителите могат да наблюдават табуна от кобили майки, заедно с подрастващите кончета от всички породи коне, които се отглеждат в конедавода – Източнобългарска, Плевенска, Чистокръвна Английска, Чистокръвна Арабска, Арабска тип Шагия , Хафлингер и Шотландско пони.
Историята си конезаводът започва през далечната 1864 г., когато русенския валия Митхат Паша го основава с цел производство на коне за нуждите на турската армия. Още през първите години броят на конете в конезавода е достигнал около 1000. По-късно по време на руско-турската освободителна война всички коне от конезавода биват извозени от отстъпващата турска армия в Анадола и освободената Българска държава го заварва празен. През 1883 година поради остра нужда от коне за новосформираната българска войска се прави опит за възстановяване на дейността му, но поради лошите качества на събраните за разплод коне и липса на квалифициран персонал, той бива затворен четири години по-късно. Същинското възстановяване на дейността на стопанството датира от есента на 1894 година под името „Държавен конезавод, склад за жребци и ремонтно конско депо „Кабиюк“. От тогава до сега той функционира без прекъсване.
Със заповед на Министъра на културата Вежди Рашидов от 2011 г. ДП „Кабиюк“ е обявено за археологически резерват с името „Ранно средновековно селище Кабиюк“, тъй като на територията му е открито старобългарско землено укрепление с езически храм.
В „Кабиюк“ се развъждат уникални за страната породи овце, като Кавказки и Асканийски меринос, застрашените от изчезване Медночервената шуменска овца и Каракачанската овца, съхранява се и едно стадо от Българското Сиво говедо. Предприятието стопанисва около 22000 дка обработваема земя, за да произвежда фураж за изхранване на животните.
Информация за посетители:
Можете да посетите конезавод „Кабиюк“ само с предварителна резервация по телефона.
Тел. номер за резервации на посещение: 0899 982 673 – Десислава Кръстева.
Конезаводът се намира на територията на село Коньовец. Като напишете на навигацията „ДП Кабиюк – Конезавод“, тя ще Ви отпрати на правилното място.
От септември 2022 г. е достъпна за посетители Военно-историческата експозиция на Шуменския гарнизон. Събрала е експозициите на полковите музеи в гарнизона и музея на военното артилерийско училище. Част от материалите са събирани от Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва, свързани с историята, бойния път и участието на шуменските поделения във войните за национално освобождение и обединение, както и в живота на града.
Експозицията разполага с богата колекция от средновековно, огнестрелно и артилерийско оръжие, униформи, знамена, отличия, ордени, медали, значки, плакети, снаряжение, свързочна техника и геодезически прибори.
Музеят приема посетители всеки ден без неделя и понеделник с работно време от 10:00 до 17:00 часа.
Шумен, град с история и богато културно наследство, предлага на своите посетители впечатляваща палитра от архитектурни забележителности, отразяващи различни епохи и влияния. От величествени монументи до изящни къщи, от православни църкви до мюсюлмански джамии, архитектурата на Шумен разказва многопластова история за развитието на града и региона. В тази страничка ще Ви запознаем с някои от тях. Разбира се, няма как да съберем всички архитектурни шедьоври в една страница, така че можете да ги откриете по улиците на Шумен. А тези, на които има най-много запазени стари къщи с архитектурна стойност, са „Цар Освободител“, „бул. Славянски“, „Оборище“, „Христо Ботев“ (известна като Казанджийската), „Васил Левски“, „Любен Каравелов“, „Георги Раковски“ (по пътя за парк „Кьошковете“, известна като Еврейската махала).
Читалище „Добри Войников” е основано през пролетта на 1856 г. от Сава Доброплодни и има 150 годишна история. Заедно с читалищата в Свищов и Лом, то слага началото на читалищното дело в България. В него се поставя началото на българския театър с побългарената комедия “Михал Мишкоед” на 15 август 1856г., на Художествената галерия, на Дружеството на художниците, на Дружеството на писателите чрез литературен клуб “Маяковски”. Тук се е играла първата оперета през 1914 г., с което започва оперетното дело в България, създадена е първата българска детска библиотека. . Тук се съхранява първата театрална завеса в България от 1898г., рисувана от виенски художници. Голям е приносът на Шумен в областта на културата.
В края на 19-и век френският архитект Мерсие проектира сегашната сграда, която е доразвита от шуменския архитект Янаки Шамарджиев. Впечатляващата архитектура на читалището съчетава стилове като Ренесанс, Барок и Сецесион, обогатени с елементи на класицизма.
Адрес: гр. Шумен, пл. „Възраждане” №4, тел: +359 (54) 875 586
www.d-voynikov.com
Безистенът е паметник на културата от епохата на късното Средновековие. Дубровнишките търговци са го вдигнали за своите нужди през 1529 година. Намира се в някогашния център на Шумен, близо до Томбул джамия. „Безистен“ на персийски означава „покрит пазар“. Построен е от каменни блокове. Върху някои все още се виждат орнаменти с растителни и геометрични мотиви и писмени знаци. В различни периоди сградата е изпълнявала функциите на покрит пазар, на оръжеен склад, на ресторант.
Адрес: гр. Шумен, ул. “Г. С. Раковски” № 20
Измежду всичките часовникови кули в България от XVIIIв., часовниковата кула в Шумен е една от най-старите, а надписът, издялан още през 1740г. прави най-силно впечатление сред всички стихове върху часовникови кули у нас с вечната си житейска мъдрост и поезията си . Снабдена е с опростен часовников механизъм, който работи безотказно повече от 270 години. Камбанният звън денонощно е отмервал времето за работа, за отваряне и затваряне на дюкяните, което се е спазвало строго от всички еснафи.
В основата на часовниковата кула е вградена чешма – вечният символ на времето, защото „водата от всичко е най-жива”. Почти по същото време на срещуположния бряг на р. „Поройна” се изгражда Томбул джамия.
Адрес: гр. Шумен, ул. “Цар Самуил” №3
Куршун чешма е една от най-красивите чешми от османския период, които са запазени в България. Изградена е през 1774 г. в квартал, който някога е бил оживен пазар и търговски център. Чешмата е иззидана от бял варовиков дялан камък с богато орнаментирани стени. Първоначално е била покрита с оловни плочи, откъдето произлиза и името ѝ, от арабската дума „куршун”, означаваща „олово“. По обем и архитектурно оформление чешмата се възприема като сграда с дължина 7.20 м, висока 3 м и широка 2.20 м. Стряхата ѝ е дървена, издадена 0.90 м и заоблена в двата ъгъла.
На северната страна на чешмата е лицевата фасада, върху която е вградена мраморна плоча с надпис на османотурски език, където са посочени годината на построяване, имената на поръчителя – Абдул Хамид хан I, на автора на текста Кяни и на майстора Ечем хаджи Мехмед паша. Надписът е интересен и като свидетелство за красотата на османотурския поетичен език от това време – част от написаното гласи: „Какъв извор е това – подобен на райския извор, каква чешма е това – подобно на райска чешма. Постройката е прекрасна като рая, а водата по-скъпоценна от животворна вода.” Легенда разказва, че султанът решил да спре войните и проливането на кръв и затова наредил куршумите да се претопят и от оловото да се направят плочите за покрива на чешмата.
Адрес: гр. Шумен, ул. „Съединение” №147
Голямата (Попската) чешма, позната и с името си Папаз чешме се намира в днешния жилищен квартал „Боян Българанов“ в град Шумен. Намира се в някогашната Равна махала, днес част от ж.к.“Боян Българанов“. Махалата е била основана още преди турското владичество от българи, които живеят там до XVI век. Твърди се, че чешмата е построена през 1688г. Тя е типична за североизточните части на България водопойна турска чешма, като тази е особено голяма по размери. Централното й каменно тяло е високо 2,57 м., като завършва отгоре с голям купол с 8 ръба. Лицевата страна е богато орнаментирана с геометрични плетеници и завършва с корниз. В полето между надписа (напълно повреден и не се чете) и пезула (ниша) са моделирани в камъка 5 розети в два реда – 3 по-големи (с диаметър 33 см) на горния ред и 2 по-малки (с диаметър 27 см) под тях. ЗА съжаление в момента не функционира, но е ценен архитектурен паметник.
Адрес: гр. Шумен, срещу магазин Lidl в ж.к. „Боян Българанов“ между улиците „Искър“ и „Генерал Драгомиров“.
Сградата е построена преди 1870 г., завещана заедно с лозе и градинка за издръжка на първото класно девическо училище в България. Тук то се е помещавало 20 години – до 1890 г. Носи името на дарителя Андрей Ранков. Днес е Дом на учителя.
Адрес: гр. Шумен, бул. „Симеон Велики” №68
Килийното училище е сред малкото напълно запазени новобългарски училища у нас. Намира се в двора на църквата и е строено заедно с нея през 1846 г.
Адрес: гр. Шумен, кв. Дивдядово, ул. „Килийно училище”
тел. +359 (0) 899 803 882
Къщата на д-р Верби е построена през XIX в. , собственост на заможният шуменски търговец Хаджи Верби. През 1876г. , най-големият му син, д-р Евтим Вербер завършва медицина в Атинския университет и работи като военен лекар. Неговите синове, Петър и Димитър, са известни лекари и дават своя принос за здравеопазването. Днес в тази къща се помещава кафене „Куфатария“, в което е възродена стара традиция от вързожденските времена – там се предлага кафе на пясък, поднесено с бяло сладко.
Адрес: гр. Шумен, ул. „Цар Освободител” №154
Къщата на Ованес Авшарян е единствената съхранена триетажна сграда в Шумен от периода на Възраждането. Днес в нея се помещава експозиция „Градски бит на Шумен от края на 19 век до 30-те години на 20 век“.
Адрес: гр. Шумен, ул. „Стара планина” №14
Къщата на братя Куцарови е от типа чаршийска, строена последните години преди Освобождението, вероятно около 1872 г. Тя е двуетажна симетрична сграда, застроена на уличната линия. Приземната част се състои от три еднакви дюкяна, използвани с търговска цел, на чиито врати и прозорци са поставени железни капаци. Приземието е с масивни каменни стени. Отзад е разположена изба, която обслужва жилищния етаж и има външен вход. В края на 60-те години на XIX в. в Куцаровата къща се помещава втората аптека, открита в Шумен по това време от унгарския емигрант Георг Силаги.
Адрес: гр. Шумен, ул. „Цар Освободител” №145
Къщата на Бучевинов е домът на Димитър Фесчиев, който от стар и богат търговски род, с манифактурен магазин за платове и европейска стока, главно от Виена. Носи името на децата на запасния майор Бучеванов – зет на Фесчиев, които получават в наследство имота. Има сведения, че в тази къща се е намирало първото кметство на града след Освобождението.
Адрес: гр. Шумен, ул. “Цар Освободител” №140
Къщата на Стоян Ганушев е построена в първата четвърт на XIX в. Носи името на богат търговеци мецанат, изпълнявал функциите на кмет на българската община, съвет на онокилиите преди Освобождението. Един от радетелите за създаване на девическо училище в града.
Адрес: гр. Шумен, ул. „Цар Освободител” №152
Къщата на Димитър Сребров е построена през 1872 г. от местния майстор уста Драгия за Сава Бекяров, търговец манифакторист на едро, носи името на Димитър Сребров – учител и общественик, който купува къщата от първия собственик. Двуетажна симетрична сграда с еркер, изградена по средата на двора, разделяйки го на две. От 2016 г на гостите на града е предоставена възможност да се снимат в ретро-фото студио. На приземния етаж има изба, която се предоставя за събития и винени дегустации.
Адрес: гр. Шумен, ул. “Цар Освободител” №156
Къщата на Баба Райна е построена около 1850г. Състояла се е от няколко отделни части обединени в г-образна форма с общ покрив. Имала е и таен проход. Баба Райна е радетел и един от основоположниците на девическо-педагогическото училище, което е първото в България. Къщата е преустроена през 1982 г. по проект на арх. Валери Колев и Кантаржиев. В момента къщата се използва като зала за културни прояви.
Адрес: гр. Шумен, ул. “Цар Освободител” №156
Сградата на Военния клуб в Шумен е една от емблемите на града. Сградата в центъра на града е построена в периода 1901-1903 г. Към 1903 г. в България са построени три нови военни клуба: Централният военен клуб в София (1902), Военноморският клуб във Варна и Военният клуб в Шумен. Инициатор за тяхното строителство е все генерал Никола Иванов, а техен главен архитект Никола Лазаров.
Адрес: град Шумен, бул. „Славянски“ №17
Сградата на Съдебната палата е една от най-красивите в Шумен. Проектът й е дело на архитект Цонев. Първата копка е направена на 14.09.1905 г. по инициатива на кмета на град Шумен, но поради липса на средства строежът е изоставен за дълго време. След 20 години е открита сградата, която е предназначена за Общински дом. След това няколко пъти сменя предназначението си, като сега тя е Съдебна палата.
Адрес: гр. Шумен, ул. „Съединение“ №70
Първоначално сградата е служила като административна сграда на Градския съвет. С течение на времето е адаптирана за нуждите на вътрешното министерство и днес е седалище на полицията в Шумен. Сградата е изключителен представител на архитектурния модернизъм от 30-те години на ХХ век – стил, който отразява характерните черти на обществените сгради от периода между двете световни войни. Фасадата й е запазена в оригиналния си вид, което я прави разпознаваема част от градския пейзаж.
Адрес: гр. Шумен, ул. „Сан Стефано“ №2
Архитектурно бижу по главната улица на Шумен, дело на бележития шуменски архитект Тома Върхота, е тази красива сграда. Изградена е за хотел, който е бил открит на 1 януари 1914г. Самата сграда е построена в периода 1911-1913г. Този хотел е бил изключително модерен за времето си – с 34 стаи и постоянно течаща вода на разположение на гостите, собствена бирария, виенски салон. По-късно тук се е помещавала книжарницата на местния издател Петър Кънчев, съществувала до 1940г.
Адрес: гр. Шумен, пл. „Освобождение“ №1
Томбул джамията „Шериф Халил паша“ е най-големият в България мюсюлмански молитвен дом от османския период. Построен е през 1744г. по заповед на Шериф Халил паша. Джамията е известна с името „Томбул“ заради тумбестата форма на купола. Архитектурата на храма е повлияна от зародилия се в началото на XVIIIв. ориенталски архитектурен стил “лале”, който се характеризира с включването на елементи от френския барок. Интериорът е пищно украсен с пластика, барокови детайли и цветни витражи по прозорците. Майсторът е постигнал чудесна акустика чрез вграждането на глинени гърнета. Срещу заплащане на входна такса можете да посетите джамията и да се разходите в този уникален културно-исторически паметник, както и да разгледате двора му.
Комплексът включва също медресе (духовно училище), библиотека, която някога е съхранявала около 5000 тома книги и ръкописи на арабски език, и 40-метрово минаре. В двора се намира красив шадраван (фонтан за ритуални измивания).
Комплексът е обявен за паметник на културата от национално значение.
Томбул джамия е един от 100-те национални туристически обекта.
За повече информация:
Адрес: Гр. Шумен, ул. „Г. С. Раковски” №21
+359 (54) 802 875
Работно време: 09:00 – 18:00
Полезни връзки
Община Шумен Министерство на туризма Комисия за защита на потребителите Регионален исторически музей – ШУМЕН Драматично-куклен тратър „Васил Друмев“ Симфониета Шумен Художествена галерия „Елена Карамихайлова“ ЦПЛР-ОДК Анастас Стоянов Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров“ Зала „АРЕНА Шумен“Туристически информационен център - град Шумен телефон: +359 54 857 773 ОП "Туризъм, публични прояви и атракции"
ДокументиВсички права запазени © 2025г.
Изработка на сайтове - Dankanic Creative
