Топономична лексика на стария Шумен

Със съдействието на ДПП „Шуменско плато”

 Баир – (тур.) планинска висота, било, хребет

Илчов баир – свързан с името на Илчо войвода
Йълдъз баир – Звездно било (от тур. ‘йълдъз’ – звезда)
Клисе баир – Църковно било (от гр. ‘еклесия’ – църква)
Стража баир – Било със стража
Фисек баир –  Високо било (от тур. ‘юксек’ – висок)
Хисар баир – Било с дворец (от тур. ‘хисар’ – палат, дворец)

Тепе – (тур.) могила

Баш тепе – заоблен рид с пет могили (от турски ‘беш’ – пет)
Голиш тепе – Гола могила (от старобълг. „голь” – оголен)
Докуз тепеси – Девет могили (от турски ‘докуз’ – девет)
Караул тепе – Могила с наблюдателница (остар. ‘каравул’)
Сиври тепе – Остра могила (от тур. ‘сиври’ – остър, тънък)
Чадър тепе – било, наподобяващо чадър, шатра

Боаз – (тур.) планинско дефиле, клисура или проход

Гяур боаз – Проход на неверника (от тур. ‘гяур’ – неверник)
Калугер боаз
Манастир боаз

Кулак – (тур.) дол

Кованлък кулак – Пчелен кошер (от тур. ‘кован’ – кошер)
Мердин кулак – Дол със стръмни склонове (от тур. ‘мердивен’ – стръмен)
Дюз меше  (от тур. ‘меше’ – дъб)
Кючюк дюзю (от тур. ‘кючюк’ – висок)
Алан – (от тур. ‘поле’)
Коджа алан – Голямо поле (от тур. ‘коджа’ – голям)
Кумну алан – Пясъчно поле (от тур. ‘кум’ – пясък)

Таш – (тур.) камък

Бешик таш – от арх. ‘бешик’ – люлка
Дикили таш – Побит камък
Орта канара – Средна канара (от тур. ‘орта’ – среден)
Шахин канара – Соколова канара (от тур. ‘шахин’ – сокол)

Ма’ара – (тур.) пещера

Деликли ма’ара – Надупчена пещера (от разг. ‘деликли’  – надупчен)
Кара ма’ара – Черна пещера (от тур. ‘кара’ – черен)
Сулу ма’ара – Водна пещера (от тур. ‘сулу’ – воден)

Ма’аре – (тур.) монашеска обител

Бунар – (тур.) извор, кладенец

Тагбунар – Планински извор (от общотюрк. ‘таг’ – планина)

Дере – (тур.) планински поток, рекичка

Аксудере – Бяла чиста вода
Боклуджа дере – Зашумена река (от алт. диалект)
Дермен дере  – от тур. ‘деймен’ – воденица
Пакуша дере – Пакостница

Гьол – (тур.) езеро, блато

Сусурлук – Биволарник, производно на тур. дума за бивол
Сувар – от др тюрк. ‘сув’ – вода
Табия – (тур.) укрепление, окоп