Природни ресурси

Територията на община Шумен се включва в рамките на Дунавската равнина и се характеризира с хълмист и еднообразен релеф. На юг от Самуиловските височини, между долното течение на р. Врана, Шуменското поле и горното течение на р. Мадарска, е разположено Шуменското плато с най-висока точка 502 м. Южно от Каспичанското поле, между долината на р. Мадарска и р. Камчия, е разположено Мадарското поле. Шуменското поле се включва в Шуменския карстов район. В него са проучени над 60 пещери.

Kлиматът на общината се отличава с ясно изразен умерено-континентален характер. Основните фактори, обуславящи този тип климат са разположението на общината в югоизточната част на Дунавската равнина и възможността за безпрепятствено нахлуване на северозападни, северни и североизточни въздушни маси. Средната продължителност на слънчевото греене е 2204 часа годишно и е по-голяма от тази за страната, благодарение на по-малката средна облачност. Температурният режим на общината е типичен за умерено-континенталния тип климат – с горещо лято и студена зима. Средномесечната температура  на най-студения месец (януари) е –1,1ºС. Средномесечната температура на най-топлия месец (юли) е +22ºС, като по този начин се оформя значителна годишна температурна амплитуда от 23-24º. Средногодишната температура е 16,9ºС.

Средногодишното количество на валежите е 606 мм (за България 650 мм). Разпределението по месеци и сезони съответства на типичния за континенталния климат режим с максимум през късна пролет и ранно лято и минимум през късно лято и есен. Характерни за общината са градушките през топлото полугодие, както и интензивните извалявания. Преобладаващите ветрове са североизточните, западните и северозападните.  Това води до снегонавявания, които понякога предизвикват блокиране на транспортните връзки.

Особеностите на климата, в съчетание с геоложката основа, определят смесеното дъждовно-снежно и карстово подхранване на реките в общината, както и относителната бедност на повърхностно течащи води. Източници на почвената влага са главно падащите валежи. Най-голямото водно течение с постоянен воден отток е р. Голяма Камчия. Други по-важни реки, които протичат през общината са Поройна, Дивдядовска, Пакуша, Мадарска.

На територията на общината са изградени множество водоеми, като преобладават малките водохранилища. Най-големият водоем (извън територията на общината) е яз. Тича, използван за водоснабдяване на общините Шумен, Търговище и Велики Преслав, и за напояване. Минерална вода с много добри качества е открита при с. Мараш, разположено на 10 км от Шумен.

Почвената покривка е обусловена от геоложкия строеж и отразява влиянието на континенталните климатични условия, релефа и растителната покривка. На територията на общината са разпространени карбонатни черноземи ( в районите на Велино, Царев брод, Макак, северно от Мътница и Мадара), типични черноземи (в землищата на Дибич, Мадара, Панайот Волов), плитки и каменисти карбонатни черноземи по склоновете на Шуменското плато, излужени черноземи (в землищата на Ивански, Ветрище, Друмево), оподзолени черноземи (срещат се като острови сред излужените черноземи и сивите горски почви), сиви горски почви и плитки почви в землището на с. Ивански. Ливадно-черноземните почви заемат заливни тераси в землищата на селата Дибич и Вехтово. Алувиално-ливадните почви имат ограничено разпространение в заливните тераси на реките.

Установеното почвено разнообразие в общината благоприятства интензивното земеделие и представлява ценен природен ресурс.

Основни горски видове, срещащи се тук са няколко вида дъб, габър, бряст, ясен, клен, липа, топола, акация, люляк, дива черница и дива круша. По северните склонове на Шуменското плато, както и по други склонове със северна експозиция, са запазени отделни съобщества от мизийски бук. От храстовидните съобщества са разпространени смрадлика, чашкодрян, диво грозде, драка, глог, леска и бъз. В резервата “Букака” се опазва горски масив от мизийски бук на възраст повече от 100 години – най-големият оцелял горски масив от този вид в Дунавската равнина.

Животинския свят показва разнообразие предимно по отношение на бозайниците и по-малко по отношение на птиците, земноводните и влечугите. Най-разпространени са дивите свине, но се срещат и типични степни бозайници като степен пор, европейски лалугер, хомяк, заек, таралеж. Птичето разнообразие се представя от посевна врана, сива яребица, пъдпъдък, а край водните обекти се среща малката и обикновена дропла.