Момина скала

В Троицкия боаз, на 2.5 км северозападно от с. Троица, самотно се извисява причудлива скална форма, наречена „Момина скала”. Обгърната е с буйна растителност и почти непристъпна, през средните векове тя била превърната в монашеска обител. Времето е забулило в тайна събитията, станали в двата големи боаза на Шуменското плато – Осмарския и Троишкия, но преданията и намерените археологически находки са доказателство, че някога тук, близо до столицата, кипял живот.

За името на скалата се носи чудна легенда:

„Горе, на североизток от „Бобата”, над непристъпните скали се белеели стените и кулите на българска твърдина. Там живеел местен феодал. Времето течало с обичайната си ежедневност, когато от изток се задали турските орди. Дълго време владетелят отблъсквал нападенията на нашествениците. Крепостта била непристъпна и добре охранявана, но турците успели да влязат в нея. Дъщерята на феодала, хубавата Параскева, побягнала и се качила на отсрещната висока скала, за да се спаси. Тя отправила поглед към познатите сипеи, към сребърната лента на река Камчия и от очите й бликнали сълзи. Османлиите я съзрели и се спуснали към нея. За да спаси честта си, девойката се хвърлила в пропастта. Оттогава и до днес скалата носи името „Момина скала”, а по стръмните й склонове бавно се стичат кристално бистрите „Момини сълзи”.“