Скални манастири

На 4 км северно от село Осмар, в Осмарския боаз, се намират скални манастири, състоящи се от църкви, няколко килии и гробници. Най-голям е т.н. „Костадинов манастир“. Предполоага се, че е свързан с името на цар Константин, „цар и самодържец на всички българи“, от Второто българско царство. Състои се от две отделения. Източното представлява издълбана в скалата църква с почти квадратна форма. Западното отделение е с неправилна форма, със запазени ниши, жлебове, монашески гроб и изсечени в стената нарове. Църквата е била изографисана, но сега са останали незначителни фрагменти.

„Диреклията“ е изсечен в самостоятелна, недостъпна скала. Той има кръгъл отвор, разделен на две неравни части от отвесната колона (дирек), откъдето произлиза и името му. На югоизток от „Диреклията“ се намира друга скална обител, подът на която е с формата на подкова.

В Троицкия боаз, на 2.5км северозападно от с. Троица, в скала с името „Мамил Таш“, е оформен скален манастир, известен под името „Манастира“. На южната стена има вход за килия, а над нея отделение с ниша и пейка. Тук е открита плоча със старобългарски надпис („писах аз граматик Андрея, месец Априля…“, следва годината, силно нечетлива). Близо до надписа са издълбани изображения на човек, брадва и кръст. В същия боаз е открит още един скален манастир, състоящ се от две отделения със запзени жлебове по пода и стените.

В западния склон на Калугер боаз се намира скален манастир, известен като „Хан Крумовия“. Той се състои от три помещения, едното от които е скална църква с добре оформен олтар. До манастира отвеждат стръмни стъпала, изсечени в скалата. Използвана е естествена пещера, дообработена през XII-XIV в от отшелници-монаси.

В местността „Осмарските колони“, в близост до хижа „Букаците“, е открит скален манастир с частично запазени стенописи.

Скални килии, издълбани в естествени вдълбнатини и обширна пещера с изкуствена обработка с открити в източния склон на платото, известен като Йълдъз табия. Непосредствено под Шуменската крепост се разкриват още такива скални килии, датиращи от XII-XIV в. Едни от тях са издълбани в скалата, а други са издадени пред нея. В тях личат жлебове, ниши, дупки и гнезда за греди, които са поддържали дървени конструкции.

Килиите в манастира над кв. Дивдядово наброяват повече от десет. Част от тях са поместени в хоризонтална вдлъбнатина на източния склон на платото. Добре запазени са стъпалата, изсечени в скалата, които са водили до някои от килиите. Част от скалните църкви и килии, разположени по платото, са били покрити със стенописи, които днес са почти напълно заличени.

За повече информация: Дирекция на Природен парк „Шуменско плато“
гр. Шумен, ул. „Стара планина” 2, п. к. 160;